История на архитектурата


Архитектурата в България

В България архитектурата и проекантската дейност заемат значима част от народното богатство. Развитието на архитектурата в нашата държава минава през седем основни периода:
- от възникването й до създаването на българската държава (VII век)
- средновековие (VII - XIV век)
- османско владичество (края на XIV - втората половина на XVIII век)
- Възраждане (втората половина на XVIII - 1877)
- след Освобождението (1878 - 1944)
- след Втората световна война до 1980
- от 1980 до наши дни.

Архитектурата на българското Средновековие се създава от прабългари въз основа на архитектурата на народите, населявали по-рано българските земи, и под влияние на Византия. Централизираната и стегната организация на Първата българска държава намира израз в строежа на нови престолни градове - Плиска и Велики Преслав и в едрия мащаб на архитектурата - мощни крепостни съоръжения, монументални тронни палати и дворци, величествени храмове. Интересен белег на българската архитектура пред Османското владетелство, е нейната неспирна проява. Архитектурните паметници от това време са главно черковни и жилищни сгради. След редица пожари и битки полуразрушения Рилски манастир е съграден наново. Преобладаваща част от жилищни сгради са бедни едноетажни хижи, честно вкопани в земята, без архитектурна стойност. Между редките изключения с високи художествени качества е сглобената от дървени талпи Павликянска къща в Копривщица.
Общият икономически и политически прогрес по време на българското Възраждане не изоставя и архитектурния подем. С развиването на занаятите и търговията градове като София, Пловдив, Шумен, Русе, Видин и Габрово бележат промяна на архитектурния стил – новите къщи и двуетажно стоителство имат по-български вид. Жилищното строителството заема значителна част от възрожденската жилищна архитектура, оказва голямо влияние върху нейния характер и се отличава с богатство на различни типове къщи, развили се на сравнително неголяма територия.

В средата на XIX век в България прониква класицизмът – повлиян от Запада. След това пловдивският тип се прилага главно при външната декорация на сградите. Разпространението на стенописите в интериора се обяснява с любовта на българина към богатството на багри, проявило се още през средновековието. През Възраждането архитектурата израства не само по размери, типове и изпълнения на къщите, но се обогатява и с различни обществени сгради, които до тогава са били монопол на завоевателя. Поели значителен дял на търговията, към средата на XIX век българите строят и търговски сгради.

Световна архитектура

Още древните народи са осъзнали нуждата от удобни и защитени помещения за тях и техните семейства. Сигурните домове стават част от културата и бита на народите. Тяхното постепенно усъвършенстване съпътства израстването на хората и техните нужди. Постепенно строенето на къщи се превръща в занаят и отличителна черта на световните историческите промени. Архитектурата заема вече важно място в бита и характеристиките на дадено общество или на отделни племена през различните исторически периоди. Разбира се в различни точки от света архитектурния подем е в различна степен – например в Азия постройките значително се различавали от европейските. Те били бо близки по вид до природата и се сливали с нейните характерни черти. Ислямската архитектура напълно била подчинена на религиозни възгледи и традиции, докато европейската архитектура имала и религиозни черти (особено през средните векове) и вложена оригиналност. В Европа намира почва по-модерен тип архитектура – архитектурата на цивилизацията – постояват се пътища, мостове, училища и болници.

По време на Ренесанса индивидуализма и хуманизма на общесвата се проявява в различните архитектурни проекти и реализации в градовете. Култът към индивидуализъм е създаден и търпи бързо развитие. Видни негови последователи в лицето на архитектурни сдания са Микеланджело, Алберти, Паладио. През индустриалната революция архитектурата бележи значителен подем. Основни причини за това са откриването и прилагането на нови материали и технологии при проектиране и строителство. На преден план излиза екстериорният дизайн и по-точно видът на фасадата на сградите. Разраснала се и архитектурата диктувана от висшите слоеве на обществеността в големите европейски градове – богати граждани се намесвали в проектирането на обществени сдания и изказвали мнение за дизайна им. Индустриалната революция отворила врати за по-безразборна и масова архитектура. Външният вид на много постойки се базирал на видяни мотиви от списания, журнали и стари книги. Архитектурата с богати орнаменти и детайли била широко разпространена и прилагана.


Видни Архитектурни дейци

Леон Батиста Алберти (1404 - 1472) е италиански ренесансов архитект, математик и поет. Още от млад проявявал интерес към търсенето както на теоретични, така и на практични правила и норми, на които да се базира и най-малкият архитектурен детайл. Освен големия му интерес към езиците и античността, още ненавършил пълнолетие, се записва да учи право в Университета на Болоня...

прочети повече


Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, е италиански ренесансов художник, скулптор, поет и архитект, представител на Флорентинската школа. Смятан е за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело...

прочети повече


Съвременна Архитектура

В началото на 20 век много нови идеи били прокарани в света на архитектурата – това било началота на модерната (съвременна) архитектура. Характерен белег тук е влагането на машинни елементи в архитектурата и растежа на професионалния индустриален дизайн. Хората обръщат повече внимание на удобството и цената, отколкото на духовните или философски възгледи относно архитектурата. След Втората световна война хората се обръщат към нов вид архитектура и строителство, т.н. „Следвоенен социално и икономически ориентиран ред”...

прочети повече