Архитектурата в България

Историческата среда около храм-паметника „Св. Александър Невски”

Архитектурата в България„...и въобще дали има друга мярка освен времето, което не достига, а това напред няма да ни принадлежил.”
„... то може и без нас да си върви, а ние сме тези, които имаме нужда от него, които изоставаме и погиваме, след нас вървят други и други, в една и съща верига, вечна в движението и смъртта.”
арх. Никола Николов

Тази статия се базира на една докладна записка на големият наш архитект, с който министерството на културата кандидатсва за средства през Европейския съюз: за етапна реставрация, реконструкция и модернизация на съществуващите сгради, които са част от 2 и 3 етап на проекта за НГЧИ.
Разходката по най-ценната територия на София – платото около храм-паметника „Св. Александър Невски” убеждава в значимостта на това място и в необходимостта от специално отношение при архитектурна намеса в тази среда. Тя включва уникални сгради в Историческия център на столицата, които са паметници на културата с висока архитектурна стойност и голямо историческо значение.

Уважението към паметта на арх. Никола Николов изисква да започнем със сградата на НГЧИ (бивша държавна печатница, строена от виенския архитект Шванбергер през 1881-1883г). Следват по значимост сградите на НХА - запазената автентична част от спечеления на конкурс цялостен проект (строена 1906г, автор – руският архитект Смирнов) и по-късната изложбена зала на архитект Виктория Ангелова, строена през 1937г (съборена при бомбандировките през 1944г). Предстоящата сериозна намеса в този квартал чрез изграждане на нова сграда на НХА със съвременна архитектура напомня виждането на арх. николов, проучвал дълги години зона „А” като главен проектант: „Симетрично поставени от двете страни на храма „Св. Александър Невски” и то по надлъжната ос „изток-запад”, сградите явно имаха и предназначението да подкрепят в обемно-пространствената и уедрена ос, решение на единен ансамбъл, който се води от обема на черквата.”
И тогава както и сега има апетити за мястото от Народното събрание – правят се паралелно две разработки, за две сгради калкан до калкан – желанието на инвеситорите е проектът да се придържа към „образа” и „характера” на решението на галерията. Отачало учуден, архитект Николов взема своето решение: „Архитект Смирнов е направил избора в проекта, по който е извършена реализацията и то изглежда не само малката червена ъглова сграда, но и тази по ул. Оборище”... „не ми се ще да променям този образ”. „Мисля, че ще е по-интересно, ако застанат на един фронт две епохи – късно средновековие и Възраждане.” „Лично аз съм за съхранението на архитектурните паметници от миналото, а новото нека се изгражда край този софийски акропол.”

В подкрепа на това становище осъществяваме разходката по платото. Започвайки от северната страна, с паметника на Иван Вазов, продължаваме с градинката с базиликата „Св. София” и експонираните по улица Московска зидани гробове на Софийския некропол (по цялото плато на храм-паметника „Св. Александър Невски”). От южната страна на базиликата е национално значимият паметник на Незнайния воин с лъвското скулптурно изображение (фигурата е от 1940г, автор е големият наш скулптор Андрей Николов). В зелената площ има още два паметника на отец Паисий, който е в ос на западния вход на храм-паметника и този на Петко Д. Петков в градината пред НГЧИ.
От южната страна на оста улица Оборище, възприета от проф.арх. Померанцев, се намират Руската черква с пившето посолство на Русия, Военният клуб, експозицията-пластика на открито на професор Л. Далчев, паметната плоча на Иларион Макариопобски, която е в ос с паметника на Незнайния воин. Следва сградата на Светия синод (1904-1912г, с автори арх. Момчилов и арх. Попов), а зад нея са посолствата на Италия и Австрия. Околните зелени площи за съжаление не се поддържат добре, включително и около новия паметник на Борис Христов, който се нуждае от преситуиране. Кварталът завършва със сградата на БАН (1892, автор е австрийският архитект Херман Майер), която заедно с Народното събрание (1884, автор е виенският архитект от български произход К. Йованович), са рамка за визуална връзка с храм-паметника.
В ос на НС на площад „Народно събрание” е забележителният паметник на Цар Освободител (1907, автор е А. Дзоки, скулптор от Флоренция), а на югоизток от НС следва градината между бул. Цар Освободител и лицето на Художествената академия, в чиято ос е поставен паметникът на Св. Климент Охридски, също от проф. Далчев. Тази своеобразна, исторически наситена структура завършва със Софийския университет.
В ос на НХА, между улиците Шипка и Оборище, в градината се извисява паметник на братята „Св. св. Кирил и Методий”, поставен в ос пред входа на Народната библиотека. На североизток се натъкваме на ъгловия жилищен блок, на който мястото му не е там, а след него се намира първият паметник, издигнат в София след Освобождението – паметникът на Васил Левски (1878-1895, релефен портрет Рудолф Вейр, скулптор Фр. Новак, арх. А. Колар).
За да се запази атмосферата на това ансамблово застрояване, осъществено за по-малко от 70 години след Освобождението (1878-1944), трябва да се съхрани целостта му – не може рязко да се разграничи архитектурата от историко-обществената стойност на един обект или група обекти. Никола Николов казва още: „... мисля, че малко люде познават своя град и неговия център, още по-малко го познават неговите архитекти”, „По-важното е да улегне мисълта, която се стреми към истината за историческия център.”
„Мисля, че няма да сбъркам, ако си направя извода, поне за себе си, че една архитектура каквато и да е в стилово отношение, в което и време да е направена, щом вълнува, щом те връща назад и изнася напред във времето, изпитваш в нейно присъствие наслада, удоволствие и с примирение благодариш, че е създадена да радва живота, направена е от големи архитекти-автори – може да се радва на своя заслужен успех.”
арх. Милена Михайлова, в-к Арх&Арт бр. 25, 2007г



Статии за Архитектура

- Започна изграждането на...

- Градят се два нови...

- Столичани отново ще се радват...

- Архитектурата: преди всичко...

- Екологично и енергоефективно ...

- Увековечават паметта на София...

- Музей на палеолита в Южна Корея...

- Авторитетен и представителен ...

- Архитектурната критика ...

- СИТИ ЦЕНТЪР СОФИЯ ...

- Архитектурното наследство на ...

Архитектурни Новини

Чествахме световния ден на Архитектурата

В Централния дом на архитекта тържествено беше отбелязан 1 октомври – Международният ден на архитектурата. В залата и в градината на ЦДА се събраха десетки творци от различни поколения, приели за своя съдба съзидателната и творческата професия на архитекта...

Тракийската гробница край Александрово е предложена за световен паметник

Тракийската гробница със стенописи в землището на село Александрово, Хасковска област е открита през декември 2000 година. Намира се югоизточно от него, в надгробна могила с диаметър около 60 метра и височина 15 метра. Конструкцията е от каменни блокове, на суха фуга, върхът на купола е покрит с плоча. Живописна украса има и в трите помещения на гробничното съоръжение – запазена в различна степен...