Архитектурата в България

Архитектурната критика – опит за анализ

Според Джулио Карло Арган „Проектантът, който изработва един план, борейки се срещу силите, които се опитват да му помогнат да работи за обществеността, определя собствената си митодология като състояние на борба против тези сили. Никога не се проектира за, а винаги против някого или нещо”. Тук е мястото да отбележим, че под методология се разбира самото учение за метода, което във формалната логика представляваособен раздел. Казаното от Аргон представя в синтезиран вид сложната същгост на архитектурното творчество – сътворявайки нещо, всъщност се разрушава това, което е било да този момент, разгледано в материален и духован план. Интереса на критиката се захранва от всичко свързано с проблемите на материалната среда, която се организира, създава или преустройва със средствата и методите на професионалния подход. Българската практика включва разнообразни примери по целия фронт, като се започне от индивидуалното жилище и се стигне до тенденции и концепции с повече или по-малко глобален обхват. Проблемът е, че често се представя обект, често откъснат от своя контекст и почти никога не става въпрос за механизмите на самите процеси, за противоречивото лице на субстанцията, за аналитико-синтетичния подход. Основни проблеми на критиката са: неясна организационна структура, липса на специално подготвени кадри, липса на обществен статут, липса на ясни критерии за оформяне на критичния подход.

Редица материали в раздела „архитектурна критика” не са следствие от научен анализ, а са плод на интуиция или изява на лично мнение и вкус. Това донякъде обяснява доминиращото количество материали с положителна оценка. Особено опасен е рутинният поток от хвалебствия за един обект, което води до неговото обезличаване. За Филип Будон отговорът на някои важни въпроси трябва да се търси не толкова в критиката, колкото в самата архитектура: „По-малко трябва да се очаква от една нова критика да спаси модерната архитектура, отколкото от една нова архитектура – зараждането на нова критика. Необходимо е да се роди архитектура, достойна да бъде критикувана”.
Очевидно е, че промяната в характера на инвестиционния процес у нас през последните години предизвиква нови идеи и формира задачи, немислими преди, а това от своя страна обогатява неимоверно номенклатурата на видовете обекти и поражда неочаквани предизвикателства. Това, че обектите стават все по-сложни променя рефлексите на субекта, но не би трябвало да променя неговите методи и мотивация.

В статията „Мис ван дер Рое”: рационалното изпада до класицизъм”, ноември 1958г., по повод на Сиграм билдинг и залеза на технологичната архитектура, Бруно Дзеви пише: „Обезкървен от радикалната метаморфоза в Роншан, тук рационализмът извършва своето харакири – изтънчено, благородно, майсторско. Мис ван дер Рое излезе от играта”. Естествено Дзеви познава отлично човека, когото критикува, но преценявайки важността да остане неутрален, прави това, което може най-добре: точна, аргументирана и добре написана критика. Световната практика изобилства с агресивни публикации. Един Адолф Лооз води истинска полемична битка с архитектурната орнаментация, наричайки я „престъпление”. Търсенето на подходяща форма и стил за представянето на дадена теза може да доведе до резултати, които допълват и обогатяват самата проблематика. Ако поради различни причини архитектурният проблем е концентрирал пределно високо ниво на критичност, тогава се отбелязва рядко срещано и еднопосочно единодушие в оценките за него. Реакциите на анализаторите по повод на технологичната архитектура на Мис ван дер Рое от неговия американски период могат да бъдат сравнени с артилерийска канонада.
В нашата архитектурна действителност също има примери за силна концентрация на критичен потенциал във връзка с конкректи събития. Появата на софийския „Хилтън” даде достатъчно поводи за написване на материали, разглеждащи въпроса от различни гледни точки. Съществуват цели четири критични публикации относно хотела. Несъмнено тези материали са много интересни и написане майсторски, с високо чувство за професионална отговорност. Известно е, че оценката на всяко явление или дейност е свързана с дефинирането му, което обикновено е съпроводено с незначителни различия у отделните източници. Според Георги Бакалов критиката е оценка, обзор, обсъждане на предмет, постъпка, произведение и т.н. В областта на изкуствата – анализ, оценка и тълкуване на отделни художествени произведения или цялата художествена дейност на един майстор, с цел да се определи тяхната художествена значимост, висотата на художественото майсторство, да се изтъкнат недостатъците и т.н. Критикът е писател, който се занемава с критика на художествени, научни, публицистични и др. произведения; лице, което подлага на разбор и оценка действията на някого. Основателен е въпроса какви реални резултатипоражда обстановката на критичност по даден проблем от позицията на колегията и обществото. Известно е, че архитектурната критика се активира с реално построен обект и това е напълно естествено поради наличието на комплексни фактори, представляващи интерес за изследване.
Всички форми на обсъждане на състоянието на Черноморското крайбрежие и планинските курорти в периода 2004-2005г. се проведоха в обстановка на висока степен на критичност. Причина за това е, че самите действия на организаторите бяха замислени и осъществени стилно от ледна точка на критичния подход. Въпреки превантивните критични сигнали обществеността не може да спре разрушаването на Градската библиотека и построяването на бизнес сграда (сега хотел) на ъгъла на ул. Гурко и бул. Левски, при което бяха нанесени непоправими щети на едно от най-забележителните публични пространства на София. Архитектурният образ, защитен най-вече от неговия автор, беше подложен на сериозна критика, но вече н условията на извършеното деяние. Същият сценарии (подход, манталитет, агресивност в инвестициите, несъобразяване с протести и т.н.) се наблюдаваше при появата на „Кристъл палас” в съседство със сградата на САБ. Появи се аргументирана критика (на арх. Лило Попов и др.), коментираща какво се случва, когато характерни сгради се строят с подобна презумпция по отношение на образа и вграждането в градската тъкан. Накрая сградата, похвалена от собствения си автор, получи приз за най-добър градски хотел за 2004г.

Примерите в това отношение са твърде много и се движат в познатата схема – дори при компетентна, професионална и действена критика реални резултати не се получават, а и не биха могли да се получат в днешната обстановка в страната ни. Срещат се и окуражаващи случаи: реакцията срещу възможния софийски небостъргач, предвиден незнайно защо в центъра на София. Бургаските архитекти, единни и твърди в своята позиция, може и да спрат появата на ненужния високия обект в своята прекрасна крайморска градина.
Критиката като такава трябва да бъде адекватна, защото това е единствения начин да се обхванат и обяснят проблеми, които в повечето случаи са плод на качествените прояви на еклектично развиващи се натрупвания у индивида. Оказва се, че сепентта на адекватност не рядко се определя от взаимното отношение и личностното поведение на субектите.
Визирайки последните дсетилетия на 19 век, когато вече започва преодоляваните на разрива между техниката и архитектурата и оценявайки водещата роля на строителните инженери в изграждането на съвременната концепция на художествения архитектурен образ, М. Рагон твърди, че кълновете на модерната архитектура са създадени „без участието на архитектите, мимо с тях или в противовес на тях”. Тази лаконична и сурова констатация е пример за директно попадение в целта, което не може да бъде оспорено.
доц. арх. Людмил Димитров, сп. Архитектура, 5-6/2006г.


Статии за Архитектура

- Започна изграждането на...

- Градят се два нови...

- Столичани отново ще се радват...

- Архитектурата: преди всичко...

- Историческата среда около ...

- Екологично и енергоефективно ...

- Увековечават паметта на София...

- Музей на палеолита в Южна Корея...

- Авторитетен и представителен ...

- СИТИ ЦЕНТЪР СОФИЯ ...

- Архитектурното наследство на ...

Архитектурни Новини

Чествахме световния ден на Архитектурата

В Централния дом на архитекта тържествено беше отбелязан 1 октомври – Международният ден на архитектурата. В залата и в градината на ЦДА се събраха десетки творци от различни поколения, приели за своя съдба съзидателната и творческата професия на архитекта...


Тракийската гробница край Александрово е предложена за световен паметник

Тракийската гробница със стенописи в землището на село Александрово, Хасковска област е открита през декември 2000 година. Намира се югоизточно от него, в надгробна могила с диаметър около 60 метра и височина 15 метра. Конструкцията е от каменни блокове, на суха фуга, върхът на купола е покрит с плоча. Живописна украса има и в трите помещения на гробничното съоръжение – запазена в различна степен...