Архитектурата в България

Архитектурното наследство на Фридрих Грюнангер в София

150 години от рождението на твореца, оставил забележителни обществени, култови и жилищни сгради, изградени по негови проекти в края на XIX и началото на XX в.

Първият му архитектурен проект – Дворцовият ансамбъл за гости на княз Александър I в Русе /1879-1882/, му донася известност и признание.
За Княжеския дворец в София, преустроен и разширен по проект на арх. Румпелмайер /1883/, се предвижда ново разширение, ориентирано предимно към дворцовия парк. Изграждането на североизтояното крило на Княжеския дворец в София /1894/ като представително жилище за княжеското семейство е поверено на друг виенски архитект – Фридрих Грюнангер /1894/. Проектът показва умението на твореца да усвои и осмисли завареното, да приобщи органично разширението в североизточна посока като елемент на цялостната композиция. В двуетажната сграда с мансарден покрив, представително стълбище и зали се чувства влиянието на виенския барок и творческото присъствие на архитекта при създаването на уютни вътрешни пространства с богата декоративна украса, с гипсови орнаменти в стил рококо. Всеки детайл е изпълнен изящно, като неделима част от цялото. Въздействието е впечатляващо за всеки, поканен за първи път в тази част на двореца. Представителното стълбище и фоайетата към него, богатството на детайли, пластични орнаменти, уютът в залите, за които е важен ъгловият изнесен навън кьошк с поглед към градината – няма нищо излишно в общата атмосфера на изящество и уют. Кристални огледала, аплици, орнаменти по стени и тавани, виенски мебели допълват въздействието на интериора. За мансардния етаж, предназначен за прислугата, е предвидено самостоятелно стълбище с достъп отвън.
Така, запазил мястото на някогашния турски обществен конак от периода на османското владичество в структурата на града, след преустройства и разширения Княжеският дворец значително изменя архитектурния си образ, участва с новия си, представителен обем в пространствената организация на градското средище. Двете новоизградени крила – западното, представително, по проект на виенския архитект Виктор Румпелмайер /1879-1883/, участва в архитектурната рамка на площад „Александър I”, и като задънка на погледа по ул. „Търговска”, и североизточното жилищно крило /1894-1895/ по проект на виенския архитект Фридрих Грюнангер, с подчертано отношение към дворцовия парк.
Осем години по-късно /1902/ получава поръчка за изграждане на православна духовна семинария в София – на високо, изявено от терена място, открояващо се в периферната зона на столичния град. Творецът е поставен пред сериозна задача – да създаде сакрално в същността си пространство, което да се възприема като дворец на православната наука. Широко, представително фоайе, стълбище, фланкирано от две дълбоки ниши, предназначени за стенописи, свързани със светеца-патрон, и Голямата зала на нивото на етажа, просторните уширения, обилната светлина, местат на символи на християнството – всичко е замислено като единна идея. В ансамбъла участва и православната черква, посветена на българския светец Йоан Рилски. Впечатлен от привързаността на българите към Рилския чудотворец, творецът ситуира храма източно от централния корпус, създава нова пространствена организация и самобитна среда за духовно общение на ученици и богомолци. Открояват се кулата-камбанария на входа, големият купол над молитвената зала, главният подход, за който храмът се възприема като задънка за погледа.
През 1904 г. арх. Грюнангер получава възможността да проектира Православна духовна академия в централната градска част на София – едно възлово за структурата на града място, в непосредствена близост с черквата „Св. Крал”. Отново подчертан главен вход в една симетрична, спокойна фасада, изявила своето достолепие, просторно фоайе и представително, широко стълбище, което извежда на представителния етаж. Атмосферата създава чувство на преклонение и възторг от вътрешните пространства, а на нивото на последния етаж, където в дъното на източния коридор е параклисът, посветен на Св. Климент Охридски, се поражда чувство на смирение, учебните зали „приютяват” като духовни ниши – обособени, но и приобщени към представителните пространства. Творецът е доловил и претворил изискванията за създаване на духовен оазис в сърцето на града, който се налага в селищната среда със своето достолепие. Близостта с куполите на на храма е отчетена при решаването на центъра в симетричната главна фасада, над която като завършек се извисява голям купол.
По същото време /1904/ когато проектира Духовната академия, еврейската общност в София възлага на твореца проектирането на Центрлната синагога, която трябва да бъде наи-голямата и най-представителната на Балакните! Новата култова сграда има свои специфични изисквания, символика, пространствен образ. При съпоставянето на двете сгради, свързани с два различни култа – православие и юдаизъм, се забелязват някои отделни архитектурни форми, независимо от това, че членението на фасадите, архитектурният образ са твърде различни. Архитектът усвоява умело спецификата на мястото, изявява категорично новата сграда в селищната среда, търси индивидуалния образ. Внушително е въздействието на молитвената зала – големия купол като покритие, страничните уширения я ъглите, възприемането на пространството от балкона за жените, различно от това на долно ниво – мястото на мъжете по време на служба. Впечатляват силата на въздействие на сакралното пространство върху човека, хармоничните пропорции, извисяването на погледа – всичко предразполага към молитва, дори извън общението по време на ритуала. По аналогичен начин в православната култова сграда в ансамбъла на Духовната семинария човек възприема въздействието на сакралното прострнаство, обединено от големия купол и тесните, високи прозорци, от хармоничните пропорции, които насочват към извисяването до зенита на купола. Принадлежащ към протестантската общност, за която детайлът в храма, стилизираната украса са излишество, арх. Грюнангер успява да долови и възпроизведе в пространствения образ представата на православни и на юдеи за храм като духовна ниша и място за общение. И днес, привлечен от хармонията в сакралните пространства, от въздействието на купола в интериора и екстериора на синагогата, румънската черква, храма в Духовната семинария, човек долавя присъствието на една творческа личност, оставила свои послания в стремежа към съвършенство, които вълнуват, приобщават. Трите сгради с представителна функция, свързани с православието като наука и обучение, и с юдаизма – като място за събиране на общността за молитва, проектирани в кратък период (1902-1904г.), бележат стремеж към възпроизвеждане на византийския културен модел, главно в детайла, претворен в архитектурата на Българското средновековие и Възраждане. Особено в сградата на Духовната академия и Духовната семинария виенският архитект прави опит да се приближи до една местна балканска архитектурно-строителна традиция. Богати собственици търсят в началото на 20 век твореца Фридрих Грюнангер, за да реализират собствените си идеи за представително жилище, да подчертаят стремежа си към престиж и да демонстрират богати възможности в духа на европейския културен модел. В София Грюнангер работи близо 30 години „и се изявява като голям майстор – интерпретатор на пищния виенски барок, понякога твърде успешно съчетан с ренесанс и рококо, построява няколко богати къщи; тяхната декоративна украса се превръща в модел, който се следва и след 1903-1095г. – времето на масово навлизане на сецесиона”. Къщата на Съраманджиев (1903г.), пригодена по-късно за Посолство на Турция, както и къщата на Димитър Яблански (1906г.), използвана известно време за посолство на Китай, показват богатството на архитектурния детайл във фасадите, запазили автентичния си вид. Те участват и днес в силуетното въздействие на уличното пространство, внушават респект, привличат погледа, не са загубили индивидуалното си присъствие в селищната среда, независимо от това, че тя значително се е изменила във времето. Останали са единични сгради от архитектурното наследство на виенския архитект Фридрих Грюнангер като представителни знаци на жилищната, обществената и културна архитектура на София от началните десетилетия на 20 век. Един млад архитект - Фридрих Грюнангер – заживява с проблемите на още по-младата столица София, която търси своя архитектурен и урбанистичен образ, свои запомнящи се площадни, улични пространства и сгради, свои акценти и доминанти, които да изявят свещеното място на града.
Наследството на арх. Фридрих Грюнангер в столичния град впечатлява и днес с представителност, силно въздействащ архитектурен образ и вътрешни пространства на сградите, изградени от неговите проекти.
Маргарита Харбова; сп. АРХИТЕКТУРА, юни 2006 г.


Статии за Архитектура

- Започна изграждането на...

- Градят се два нови...

- Столичани отново ще се радват...

- Архитектурата: преди всичко...

- Историческата среда около ...

- Екологично и енергоефективно ...

- Увековечават паметта на София...

- Музей на палеолита в Южна Корея...

- Авторитетен и представителен ...

- Архитектурната критика ...

- СИТИ ЦЕНТЪР СОФИЯ ...

Архитектурни Новини

Чествахме световния ден на Архитектурата

В Централния дом на архитекта тържествено беше отбелязан 1 октомври – Международният ден на архитектурата. В залата и в градината на ЦДА се събраха десетки творци от различни поколения, приели за своя съдба съзидателната и творческата професия на архитекта...


Тракийската гробница край Александрово е предложена за световен паметник

Тракийската гробница със стенописи в землището на село Александрово, Хасковска област е открита през декември 2000 година. Намира се югоизточно от него, в надгробна могила с диаметър около 60 метра и височина 15 метра. Конструкцията е от каменни блокове, на суха фуга, върхът на купола е покрит с плоча. Живописна украса има и в трите помещения на гробничното съоръжение – запазена в различна степен...