Архитектурата в България

Авторитетен и представителен форум на съвременната българска архитектура

Над 60 архитектурни колектива от цялата страна са запълнили с творбите се два етажа в Дома на архитекта. Това прави от Националния преглед, организиран от Съюза на архитектите в България може би най-мащабното показване на съвременната българска архитектура в този формат – изложба. Положителен е факта, че изложбата покриваедна по-широка територия, като освен най-голямата архитектурна колегия – софийската – значително е участието и на такива колегии като варненската, пазарджишката, плевенската: с други думи, оттам, където са били проведени под една или друга форма местни прегледи на архитектурното творчество. Това позсказва позходящата двустепенна форма на организация на Националния преглед – заключителен етап, обединяващ резултатите от регионалните прояви.

Натрапва се сравнението с приключилия наскоро конкурс „Сграда на годината”. Безспорно най-бляскавото събитие като организация и медийно отражение. „Сграда на годината” всъщност отразяваобщественото възприемане на архитектурните творби като визия, с акцент върху определени видове сгради, като на преден план се изтъква, освен фигурата на архитекта, така на строителя и особено – на инвеститора. Националният преглед е ориентиран към професионалната публика, тук се виждат и проекти, и реализации; и визуализации и разпределения. Трябва да приемем, че особен конфликт между обществения и тяснопрофесионалния вкус не съществува. Отличените обекти в „Сграда на годината” със сигурност биха претендирали за награди и на Националния преглед.
Както обикновено, най-многобройни са разработките в сферата на жилищните сгради и на сградите, които по инерция норичаме „обществени”. Проектите за паркове в Севлиево и Кърджали на колективите на арх. Ат. Ковачев и Ал. Александров, както и реализациите на арх. М. Добрев за София привличат и с това, че откликват на важни социални поръчки, че са в служба на широкия обществен интерес.
В съвременната българска архитектура съществуват два „езика”. Единият – това е днешният, повече или по-малко универсален език на световната архитектура; вторият е свързан с интерпретацията и взаимстването на форми и модели от нашето архитектурно наследство и в частност – жилищната архитектура от Възраждането. Използването на единия или другия е свързан най-вече със спецификата на обекта. Проектантите на малоетажна жилищна архитектура (и най-вече на еднофамилни къщи), на курортни хотели или на специфични обекти като винарни изби, естествено най-често се обръщат към буквално претворяване на образците от Възраждането. Опасностите, които крие този подход, и потенциалът, който съдържа са добре известни. На този преглед по-голямо впечатление правят въплъщенията на другата „стилова” линия. Дори в сферата, за която стана по-горе дума, се открояват с модерна трактовка и оригинална форма еднофамилната „къща на крастопът” на арх. Александрина Ненкова и хотелът в Банско на арх. Румен Първанов и Мира Попова. С високо архитектурно качество са жилищните сгради, дело на ателието на арх. Иво Петров, които бидейки напълно модерни, носят нещо и от духа на нащионалната традиция. Внимание заслужава и жилищната сграда на арх. Алекси Патев с необичайната си функционална организация и съответна вътрешна пространствена структура. Разбира се любимите на всяко българско око и сърце керемиденистрехи и варосани еркери са неуместни при една високотехнологична съвременна сграда, което ерайно и в известен смисъл символично въплъщение е небостъргачът: една сравнително нова и остро актуална тема за нашата архитектура. Ателието на арх. Г. Стоилов представя няколко проучвания, които акцентират върху пластическите достойнства на обема, а арх. Св. Бачев – върху екологичните ценности, като разполага градини по етажите, спираловидно повити, подобно на арх. Норман Фостър в „Комерцбанк” в Щутгард.
Оригинален замисъл и форма, но логично обусловени от конкретния проблем, приобщеност към световните тенденции, но и вкус: това характеризира добрата архитектура. Към нея биха могли да се причислят най-забелязващите се постижения на изложбата, измежду коита са и творчеството на колектива на арх. Атанас Панов, на архитектите Кирилов и Шекеров, административната сграда „Окото” на архитектите Байчев и Пейчев, представянето на „Проконсулт”, търговски център на Ботевградско шосе, музеят в Корея на арх. Орлин Йорданов и Румен Йотов. В един кратък обзор е възможно и някои да останът незабелязани или неспоменати. Важното е, че Националният преглед на САБ ще се утвърди като авторитетен и представителен форум на съвременната българска архитектура.

** Наградата „Сграда на годината 2006” бе присъдена на бизнес комплекс „Белисимо”, София. Обектът е офис сграда с магазини, кафе-ресторант и бизнес апартаменти хотелски тип. Проектът се разработва 12 месеца (2003-2004г.), а изпълнението му – 2004-2006г., с главен изпълнител „Галчев инженеринг”. Местоположението на „Белисимо” (на основен градски булевард – бул. България и в подножието на Витоша) и визията на сградата я правят една от емблемите на София в момента. Автори са архитектурно бюро „Елитстудио” ЕООД с ръководител арх. Калин Диков и колекти – арх. Димитър Паскалев, отговорен проектант и проектанти арх. Делян Стефанов, арх. Георги Николов, арх. Виктория Великова, арх. Аделина Андонова.
арх. Лило Попов, сп. Архитектура, 5-6/2006г.


Статии за Архитектура

- Започна изграждането на...

- Градят се два нови...

- Столичани отново ще се радват...

- Архитектурата: преди всичко...

- Архитектурната критика ...

- Историческата среда около ...

- Екологично и енергоефективно ...

- Увековечават паметта на София...

- Музей на палеолита в Южна Корея...

- СИТИ ЦЕНТЪР СОФИЯ ...

- Архитектурното наследство на ...

Архитектурни Новини

Чествахме световния ден на Архитектурата

В Централния дом на архитекта тържествено беше отбелязан 1 октомври – Международният ден на архитектурата. В залата и в градината на ЦДА се събраха десетки творци от различни поколения, приели за своя съдба съзидателната и творческата професия на архитекта...


Тракийската гробница край Александрово е предложена за световен паметник

Тракийската гробница със стенописи в землището на село Александрово, Хасковска област е открита през декември 2000 година. Намира се югоизточно от него, в надгробна могила с диаметър около 60 метра и височина 15 метра. Конструкцията е от каменни блокове, на суха фуга, върхът на купола е покрит с плоча. Живописна украса има и в трите помещения на гробничното съоръжение – запазена в различна степен...