Архитектурата в България

Музей на палеолита в Южна Корея

автори: арх. Орлин Йорданов, арх. Румен Йотов, арх. Лило Попов, арх. Михаил Петков

Общата архитектурна композиция се определя от няколко основни фактора:
- Първият е експозицията на находки от разкопкитевърху един от най-гдлемите и най-добре запазени палеолитни терени на Корейския полуостров, който предстои до бъде обявен за световен културен паметник. От тези находки най-значимата е т.нар. от специалистите „ашолска брадва”, чието откритие дава храна за нови научни хипотези.
- Вторият е великолепният пейзаж с реката Хантан и историческия парк с местата на разкопките. Оттук и необходимостта да се предвиди висока платформа (тераса) за възприемане на панорамата от посетителите.
- Третият е изискването да се експонира срез през базалтовия разсед с дълбочина до 20 метра, нойто да дава нагледна представа за еволюцията. Освен научно и образователно значение, този срез с височината/дълбочината си има и значителен пространствен и емоционален потенциал, особено ако се експонира в интериора.
- Четвъртият фактор е необходимостта да се свърже музеят с обкръжението му, с другите обекти в съседство, като се запази цялата съществуваща мрежа от пътища и пешеходни маршрути.

Отговорът на тези основни фактори е архитектурната форма на музея с трите си основни елемента: „Земята”, Кулата и Голямата стълба – които притежават и символични конотации. На територията на музея отчетливо се забелязват три релефни форми: ниска равнина на юг в съседство с историческо селище, стръмен скат в посока изток-запад и висок терен на север, на който е разположен и историческия парк с разкопките. Така музеят се явява свързващо звено в цялата система от обекти. Подходът към музея е от съществуващ път, който се отклонява от магистралата. От площада на юг от сградата музейните пространства се „катерят” по ската и достигат горния терен, така внушавайки и метафората за връзката между миналото и настоящето.
„Голямата стълба” (на мястото на съществуваща пътека) минава през и върхупространствата на музея и допълнително засилва тази метафора. По този начин посетителите могат да отидат направо до парка с разкопките. Стълбата включва и амфитеатрални стъпала, ориентирани към слънцето, гледката и евентуални спектакли на площада.

При влизане в сградата веднага се възприема внушителния вертикален срез през терена, който слиза 8 метра надолу и се издига още толкова нагоре. Върху него е конструкцията, която поддържа наблюдателната площадка, така че пространството се извисява до 12 метра височина. Това пространство може да се наблюдава от различни гледни точки, както от вътре, така и отвън (конструкцията е остъклена). Отвъд фоайето са медиатеката и многофункционалната зала – със стени частично от експониран базалт. Надолу има още един достъп д среза, а на горното ниво е постоянната експозиция, чиито фокус е ашолската брадва, изложена върху стъклен под (който се явява таван на залата). На същото ниво има и заведение, достъпно и през южна панорамна тераса.
Следващият етаж е отреден на временните изложби, а по-нагоре са кураторите и администрацията, архивите и депата. Всички нива, включително най-горното имат директен достъп до отвън.
Пространствата, които не попадат под Голямата стълба, се съдържат в обем, който е част от сфера (земното кълбо) – символ на мястото с находките като част от световната културно наследство. Този обем е противопоставен на стъклената Кула, увенчана с панорамно кафе и панорамна площадка.
сп. Архитектура, 5-6/2006г.


Статии за Архитектура

- Започна изграждането на...

- Градят се два нови...

- Столичани отново ще се радват...

- Архитектурата: преди всичко...

- Архитектурната критика ...

- Историческата среда около ...

- Екологично и енергоефективно ...

- Увековечават паметта на София...

- Авторитетен и представителен ...

- СИТИ ЦЕНТЪР СОФИЯ ...

- Архитектурното наследство на ...

Архитектурни Новини

Чествахме световния ден на Архитектурата

В Централния дом на архитекта тържествено беше отбелязан 1 октомври – Международният ден на архитектурата. В залата и в градината на ЦДА се събраха десетки творци от различни поколения, приели за своя съдба съзидателната и творческата професия на архитекта...


Тракийската гробница край Александрово е предложена за световен паметник

Тракийската гробница със стенописи в землището на село Александрово, Хасковска област е открита през декември 2000 година. Намира се югоизточно от него, в надгробна могила с диаметър около 60 метра и височина 15 метра. Конструкцията е от каменни блокове, на суха фуга, върхът на купола е покрит с плоча. Живописна украса има и в трите помещения на гробничното съоръжение – запазена в различна степен...